Ако мислим със сърцето, а чувстваме с ума

Целият ни свят се гради на мисълта. Тя е физически процес, който ние доста успешно пресъздаваме в нашите компютърни системи. Мисълта се подчинява на логиката. Още от малки, нашата мисъл започва да функционира, да трупа знания, информация, започва да формира програми и шаблони на поведение.

Но ние съществуваме не само физически, а и духовно в един свят, който е отражение на нашето „АЗ“. И колкото повече ние и нашите мисли се развиваме, толкова по-силно влияем на развитието на света, защото той е нашето лично огледало.

Мисля, следователно съществувам е казал Рене Декарт. Може би е по-правилно да се каже Мисля, следователно „Съм“, защото и компютрите мислят, но не „Са“.

Всички хора мислят, но поставени в една и съща ситуация, чувстват различни неща. Ключът към „Аз Съм“ са емоциите от преживяното, които ни правят истински различни индивиди.

Рационалният ум на човека вече е достатъчно развит, но изостава емоционалният му ум. Една по-добре развита емоционална грамотност, би направила всички ни по-здрави и по-щастливи.

Умът може да разболява, ако не е подплатен с чувството Любов, т.е. думите на Малкия принц от преди почти век: „Същественото се вижда само със сърцето“, са все още пожелателно послание за днешния човек.

Един от най-тъжните факти в еволюцията ни е, че сме се отдалечили от умението да преживяваме и изразяваме най-автентичната си същност – това, което преживяваме.

Много е  трудно  умът на човека  да се успокои. Не можем да се успокоим, искаме постоянно да мислим за нещо, да говорим за нещо, да ни занимава нещо, умът го мели като воденица, за  да върши някаква работа.

Ако някой ни каже: Успокой се малко! – ние трудно успяваме и това е причината за всички наши проблеми, защото умът се терзае от мисли, разочарования, отчаяние, тревога, стрес, страх, несигурност.

„Игрите на ума“ ни карат да си слагаме табели, за да се терзаем и мъчим за неща, които не са  нашата същност. Ние не сме нашата диплома, нашият ръст, не сме нашата красота или грозота, очила, облекло, а сме нещо, което е над всичко това. То се нарича Сърце.

Ако се съединим там, вътре, в своето сърце и спрем да се измъчваме от това, което другите казват за нас, тогава ще се успокоим.  Защото в сърцето на всички съществува пълнота и много голямо щастие.  

Нужно ни е пречистване и живеене през сърцето. Защото като започнем да мислим със сърцето и да чувстваме с ума, определено ще  позволим на Вселенската Любов да ни изпълни и ще можем да променим собствената си съдба към по-добро.

Повишаването на емоционалната интелигентност и развитата вече рационална интелигентност са условие за достигане на духовна интелигентност, която може да промени много неща в живота ни и да го обърне към добро-творене и любов.

Иначе, хладният ум, онемял за сърцето.... може и да убива.