Грижата за вътрешното дете е почти толкова важна, колкото сутрешния тоалет и приготвянето на вечерята. Затова искам да помогна на хората да установят връзка със своето вътрешно дете, за да нахранят с Радост и Светлина душите си.
Имало едно време един цар. Той управлявал голямо царство. Хората, които живеели по това време там, били доволни и щастливи. Те живеели задружно и били сплотени. Но един ден всичко се променило. Черен облак надвиснал над царството и изпратил при хората Тъгата, Омразата, Раздора. Те като черни птици, впили своите нокти в душите на хората и от процъфтяващото царство не останало и следа.
Минали години, земята почерняла и забравила що е плод. хората бродели като сенки и от предишното великолепие и изобилие нямало следа.
Един ден, на върха на една скала от малка цепнатина поникнало малко зелено стръкче. Ден след ден, то пораствало, укрепвало и пускало своите корени, все по-дълбоко в скалата.
От къде малкото стръкче черпело своите сили, от къде черпело енергия, за ад расте?
Там, дълбоко в сърцето на камъка, в малка пещера, живеело Дете. То като по чудо се спасило от слугите на черния облак и всеки ден вдъхвало живот в малкото семенце и то успяло да се издигне към Светлината.
Всеки път, когато детето вдъхвало живот на Семенцето, малката пещера засиявала в прекрасна Златна Светлина. Но тази Светлина оставала скрита от очите на хората.
Детето работело неуморно и подготвило много семенца за покълване.
Един ден при него дошъл човек. Той бил много уморен, болен и нещастен. Човекът помолили детето да го подслони за малко, за да си почине. Детето приютило човека и двамата започнали да се опознават и дълго разговаряли.
Ден след ден връзката им ставала все по-силна, а Светлината която се излъчвала от детето, ставала все по-ярка. Човекът и детето ставали все по-близки, докато накрая се слели в едно цяло, което изригнало в прекрасна Златна Светлина.
Ярката Златна Светлина напуснала скалата и светкавично се разпростряла из цялото царство. Семенцата, които детето подготвило, веднага покълнали окъпани и стоплени от Златната Светлина. Царството се раззеленило, цветята цъфнали, хората се върнали в Светлината след дългото пътуване в мрака, помъдрели и с разбирането, че нищо в живота не е даденост, че дори дебелите стени оградили техните истински същности, един ден ще паднат под натиска на вътрешната Любов и Светлина.
Хората разбрали, че истинската Сила е вътре в тях и от тогава се стараят, тази връзка да остава здрава и силна.
Всеки от тях поне веднъж месечно се обръщал към Светлината в себе си, за да я подхранва с вниманието и обичта си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, оставете своя коментар тук: