Еньовден

Тази Година, един от главните празници у нас – Еньовден – 24.юни, ще започне с едновременното изгряване на Слънцето и Луната, в 5:32ч.

На този ден Източно Православната Църква чества Рождението на Йоан Кръстител. Той с нарича още Предтеча Господен, защото е подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан. 

Според вярванията на този ден слънцето тръгва към зимата. По изгрев всички билки са най-лековити, дори росата на този ден крие лечебна сила, защото слънцето се къпе в нея.

В ранни зори според обичая човек трябва да се обърне с лице към слънцето и да наблюдава през рамо сянката си - ако тя е цяла, ще е здрав през цялата година.

С култа към слънцето е свързано и паленето на обредни огньове.

Според народните вярвания, това е най-дългият ден от годината, в който Слънцето се разкрива в цялата си сила, след което бавно започва да умира.

Точно това е и причината основните обичаи да се изпълняват преди изгрев слънце и особено събирането на билки, които са най-лековити в нощта срещу Еньовден.

 Билките се берат от жени, знахарки, баячки и млади моми и трябва да наброяват 77 и половина. Първите лекуват 77 определени болести, а половинката е лек за страшната и неизлечима болест. Коя е тази билка, обаче, никой не знае; тя се бере със затворени очи, наслука.

От билките са правят китки, толкова на брой, колкото са членовете на семейството и се завързват с червен конец, след което се оставят да пренощуват отвън, а на сутринта по тях се гадае за здравето на човека, на когото са наречени.

След това се закачат в дома и се използват през цялата година за лечение на болните - кадят ги, запойват ги или ги къпят с водата, в която са били потопени. Освен китките, от останалите събрани билки и цветя се прави голям Еньовски венец, през който минават всички, за да бъдат здрави през цялата година.

Цветята, билките и тревите, събрани на Еньовден притежават не само лечебна, но и магическа сила. Момите, които страдат от несподелена любов, могат да си върнат радостта в живота с помощта на тинтява, комунига, вратига, чернотрън, дилянка, тъжец, пелин и други така наречени разделни билки, които освобождават човешката душа от тежкото чувство. Баячките и знахарките пък забъркват любовни отвари, като ги приготвят на бавен огън и в нови глинени съдове. Също така се вярва, че еньовските билки притежават силата да лекуват бездетни жени и прогонват злите духове.

Според Народните вярвания след Еньовден слънцето започва да клони към зимата. Но преди да поеме по дългия път, то става рано, окъпва се в реките и прави водата им лековита. След това се отърсва, а падналата от него роса също притежава магическа сила. Според обичаите, на този ден трябва да станем преди изгрева, за да се окъпем в лековитите реки или да се отъркаляме в росата, след което да посрещнем "трептящото" слънце. Вярва се, че който успее да зърне "танцуващото" слънце ще бъде надарен със здраве и благополучие.

Другият обичай, който се изпълнява на Еньовден и отново е свързан с магическата сила на водата, е обичаят Ладуване. В него основното действащо лице е "Еньовата буля", тази роля се възлага на 3 - 4-годишно момиченце, което по традиция е най-малкото дете в семейството или така наречения изтърсак, облечено в булчински одежди, с накити, но с червено було.

Момите я разнасят из нивите на селото, за да бъде плодородна земята, а неговите думи се приемат за предсказания. След като приключат с обхождането на селското землище, девойките започват гадаенето за женитба. Те са хвърлили своите китки в мълчана вода още предходната вечер, а котелът е пренощувал на открито под Трендафил. На всяка китка има пръстенчета, които са наречени на ергените. "Еньовата буля" започва да вади китките една по една, а момите пеят песни за имотност и женитба.

Според народните поверия, в нощта срещу Еньовден щастието може да се усмихне и на тези, търсещи скрито имане. На този ден над мястото, където е заровено златото свети син пламък, а пазителите на жълтиците, страшните таласъми, са напълно безопасни.

                                       

Молитва за Еньовден

Аз съм (трите имена, дата на раждане, посочете къде се намирате ).

Свързвам се със силите на Слънцето, Земята и Луната на растителното царство, на Логоса, на Слънчевата система и на съзвездията, от които някога животът е дошъл на тази планета.

Възраждам се отново и възстановявам своята оригинална вибрация на здрав и хармоничен човек, който сам управлява своя живот според собствения си избор и по собствената си свободна воля.

Развързвам всички възли на негативни намеси, родови проклятия, магии, негативни чужди намеси, които са ме отклонили от пътя ми към любовта и светлината. Събличам „черната риза” на злото , болестите, неуспехите, грижите, нещастията и се раждам отново в духа и чрез духа, за любов, щастие, здраве,духовен напредък и благополучие.

Свързвам се с положителната енергия на моето родно съзвездие и на съзвездие Рак, покровител на любовта, брака, семейството, майчинството и раждането на живота.

Давам от хармонията, любовта и светлината на всички души, с които съм свързан на всички нива. Сега съм същество от Божествената светлина и енергия, която давам с любов на всеки, който пожелае това. Благодаря на силите на живота и на духа.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Ина, Инна, Инка, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна и имена на билки.

(В списъкът на имената са включени всички, етимологично свързани със старобългарското тълкуване на Еньовден, като Еднажден, или езически – „Летен Игнажден“). 

Освен всички именници, на 24 юни празнуват фармацевтите и фитотерапевтите, които са наследници на някогашните знахари.